от
Имаше една сентенция, че когато те боли зъб, откриваш, че когато не ме боли зъб е прекрасно.
Понякога, забързани от ежедневието си, пропускаме толкова много красиви моменти. Гонейки кариера, пари, успехи – пропускаме да разберем, че сме уморени, че сме самотни, че не сме щастливи, че сме влюбени…. и точно в тези моменти животът просто минава.
Затова ставаш, отръскваш се и слагаш най-голямата си усмивка.
Ето и един стих на Дамян Дамянов, който на мен винаги ми помага да сложа голямата усмивка, когато мозъкът ми е прегрял от работни ангажименти.
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Photo: By dreamypixel
Какво смяташ?