от
Кога за последно научихте нещо ново? Чували ли сте се да казвате, че напрежението в работата и личните ангажименти отнемат цялото ви време и така и не остана от последното, за да се запишете на бленуваните преди курс по испански, латино танци, готварство, графичен дизайн? Или каквото си изберете, сигурен съм, че има поне едно нещо, което сте искали да овладеете, но кръговратът на живота не ви е позволил.
Май забравяме нещо важно. Толкова много бързаме, че вятърът от скоростта е издухал един-два важни спомена, наследени от неостаряващите народни мъдрости. Какво стана с „капка по капка – вир става”, „бързай бавно” и „бързата кучка, слепи ги ражда” (не искам да съм циничен, просто цитирам)? Откакто не чакаме по 30 години за „Лада”, свикнахме всичко да се случва веднага, на момента, на секундата, даже преди да сме си го помислили още. А не бива.
Попаднах на интересна теория, която се превърна в основа на настоящия ми материал към вас. Казва се „Теория на 30-те минути” и името ѝ, на практика, казва всичко необходимо. Разбира се, аз ще ви я разясня, за да ви спестя излишното търсене в Google.
И така: представете си, че искате да добавите някакво умение към вече придобитите ви такива, но липсата на време или финанси ви спира да се запишете на специализиран курс. Ако не искате да ставате мозъчен хирург или космонавт (добре де, тук може да се добавят още няколко професии), ако сте достатъчно сериозни и мотивирани, то съвсем спокойно можете да научите най-важните неща сами в дома си.
Не бързайте да ме прекъсвате с вечното оправдание за липсата на време. Оттук идва и името на теорията и нейната половинчасова продължителност. Идеята е, че това време дневно е съвсем достатъчно, за да научите нещо ново. Не за един ден, разбира се. Ако пресметнете добре, при средно работни 20 дни месечно, вие имате 600 минути за учене, които, обърнати в часове, правят точно 10 от тях. Така по-добре ли е?
Колко пъти по половин час дневно губите, скролвайки безцелно из социалните мрежи например? Подарете това време на себе си. Но преди да започнете, имайте предвид нещо важно: че трябва наистина да искате да се посветите в начинанието. Защото първата стъпка се прави от вътрешната мотивация. И оттам нататък всичко става една идея по-лесно.
Какво смяташ?