Супер Любо – За лулите, коняка и рицарството

от Posted on 1 min read 1470 views

С Любо се познавам от близо година, покрай един семинар на който участвах. В момента, в който изрече няколко изречения през лумбърсексуалната си брада ми допадна като човек. Любо е от Варна и е копирайтър – изключително бодра личност, с която можеш да намериш различни (ползотворни) теми на разговор. Препоръчан събеседник е!

Тъй като Любо е много колоритна личност, като характер и като осанка, реших да му задам няколко подвеждащи въпроса и да го покажа пред хората, които четат скромния ми блог.

Освен всичко е добре да си представите, че този човек е и рицар! Да, рицар! Това е една от темите, които ще оставя на него, защото е изключително интересна.

 

– Любо, като копирайтър, какво ще кажеш за компанията ни!? Един подвеждащ въпрос…

-Без никакво съмнение, това си е директен византийски въпрос. Но пък хубавото е, че ще получи своя напълно откровен отговор. Като цяло искам да кажа, че бидейки напълно вманиачен в работата си, нямам време за друго и съответно не мога да претендирам, че разбирам от много работи. Това отношение съм свикнал да „прехвърлям“ и върху околните, т.е. за мен такова животно като универсален рекламист няма. Или пък агенция, която да предлага табели, сайтове и визитки. Или всичко – от приложения до оптимизация. Просто не бях виждал екип, който да е добър във всички тези чудесии. Обаче попаднах на твоя мисост и после на ProVision. Добре де, да кажем че може и да бъркам понякога.

Няма да хваля агенцията, ще кажа какво ме впечатли лично. Това е персоналното отношение. И онези малки, но изключително ценни жестове на внимание. Истинската стойност на професионализма е именно в това. Поне така си мисля аз.

– Благодаря!

 

–  Кой е любимият ти текст за писане?

-Всеки следващ. Защото хич не знам как ще свърши и какво ще се случи по време на писането. Те текстовете се създават сами и са много нетърпеливи да започнат собствен живот. Затова гледам да съм либерален „родител“ и да не забранявам нищо. Нека сами си поемат по широкия свят. Всеки текст си заслужава читателя.

 

За да покажа на хората, колко си добър с текстовете те провокирам да направиш реклама на “Тоалетно казанче с уникален отвор”. Би ли се справил?

-„Мислите ли че, няма нищо по-лесно от монтиране на тоалетното казанче. Ние ще ви накараме да размислите. Защото пред вас е не просто поредният стандартен резервоар, с който сме свикнали. Предлагаме ви едно наистина невероятно изобретение, продукт на немската инженерна мисъл – „Zisterne für die linke Hand“. Принципът на действие е гениално прост и просто гениален. Той представлява възможност да подпомогнете процеса на оттичане на водата, обливайки характерните телесни части с канче, което държите в лявата ръка. Достатъчно големия резервоар позволява да повторите това движение колкото пъти е необходимо. Бързо, ефикасно и с финес! „Зистерне фюр ди линке ханд“е перфектният подарък за предстоящия Св. Валентин – неочакван, полезен и запомнен! Поръчайте сега, вземете две канчета на цената на едно! Офертата е до изчерпване на наличната бройка. Подарете на своите гениталии нови и прекрасни преживявания. Здраво дупе – здрав дух“

 

– Как можем да различим добрия от лошия копирайтър? И как се става добър?

-Много просто – добрият копирайтър е мъж 😉 хехехехе. Може да е сексистко, но няма да триеш това изречение. А ако трябва да сме сериозни, текстовете говорят за техните автори достатъчно. Поискате ли да четете нещо втори път, обезателно потърсете създателя на това съдържание. Не знам как се става добър копирайтър, може би трябва да порасне първо човек…

 

– Случвало ли ти се е да напишеш подвеждащ клиентите текст, за който да се чувстваш виновен? С две думи “Нашите череши са номер 1″…

-Случвало се е да ме карат клиентите. И това е светкавична причина да видят бравата от външната страна. Никога няма да си позволя лукса да създаваме невярно съдържание. Всъщност колкото и да е странно, има продукти за всякакви клиенти и и обратното. Затова не е нужно да шикалкавим, защото няма нищо по-страшно от клиент, в мига когато разбира, че е излъган. Дори Кубрат Пулев не е толкова страшен.

 

– Разкажи ми повече за дневните си рутини. Как минава един твой ден?

-Започва с кафе, първи текстове и после събуждане. После писане, лули, писане, писане и ежедневното усещане, че добрият текст е зад завоя. Не мога да кажа как преминава един мой ден, те всички са толкова различни! Все пак гледам да не правя компромиси с белия лист, нито с думата, която съм дал.

 

– А вечерта?

-О, вечерта е времето за пороци – коняци и лулата. Всеки е жертва именно на своите малки страсти. За мен те са задължителни за приключване на деня. Първата глътка, първата струйка дим са достатъчни да оставят умората където ѝ е мястото – отвън. Никога няма да изневеря на нещата, които ме правят самия мен. Защото тогава просто ще трябва да стана и да си тръгна.

 

311669_2061199283888_2006388782_n
– Едно любимо нещо ти е лулата. Защо се запали по нея, искаше да приличаш на Хемингуей? Имаш ли някакви сериозни ритуали в пушенето и?

-Хехехе, причината е много по-прозаична. Страстта към лулата е наследствена, искрено се надявам да продължи и след мен. Има нещо магическо в паленето на тютюна, в почистването на самата лула. Удоволствието от тези моменти при мен продължава повече от 20 години без да е намаляло. Дори напротив, ставам все повече привързан към минутите на уединение с книгата или ако трябва да съм модерен – с Киндъл-а и любимия Golden Gate (украинците са без никаква фантазия, когато се налага да измислят имена на лули). Най-големият комплимент, който съм получавал е от Оги Младенов и гласи буквално: “Ти си българската Социална лула.“

 

– Разкажи за тамплиерството, какво те запали пък там?

-О, едва ли е любопитно за другите да четат за това. Но за мен винаги ще има нещо истинско, възвишено и чисто в рицарството. Да, сега няма дракони и неверниците не се преборват с кръстосване на мечове. Но нима пречи джентълменството, отношението към слабите, както и чистото кавалерство да са са категории, които са забравени? Не мисля, ама никак! Затова ще си остана все същия дребен благородник-джентълмен (или ако предпочитате титлата – Шевалие), който може да ви говори до сутринта за Кръстоносните походи, докато ви одимява с лулата си.

Тамплиерството е еманация на едно време, което за съжаление е в далечното минало. Все пак няма как да не разказвам с блеснал поглед за братята-рицари, които са дали обет, чиято нравствена стойност и чистота са далеч, далеч по-големи от днешните норми. Като имам повече време, обещавам ти поне няколко часа истории.

 

– Хайде едно за изпроводяк…какво ще пожелаеш?

-Какво се пожелава, като си на гости? Нека слънцето никога не спира да грее над тебе и близките на сърцето ти хора. А и ти самия да си пълен с хъс за работа и всеки ден да имаш по едно ново предизвикателство. Защото, Саше, да знаеш – няма нищо по-скучно от ден, в който знаеш за какво ще мечтаеш. Успех на блога ти, признавам, че съм доста фриволен негов читател, а той далеч не заслужава такова отношение.

-------Надявам се материалът да ти е харесал. Сподели все пак ;)-------
signature

Какво смяташ?

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

No Comments Yet.

Previous
Здравей musictour.eu
Супер Любо – За лулите, коняка и рицарството