Иван Иванов – художникът, който дълбае и „тикви“

от Posted on 1 min read 1251 views

С Иван се познавам отскоро, свърза ни един съвместен, успешен проект, а се оказа и че сме градски. Иван е изключително талантлива личност, която прави изключително красиви неща. Все още не зная какво го мотивира, обича да прави и какво го изнервя, затова му направих кратко интервю. Ето и някой от въпросите.

 

Здравей Иване, ти си художник по призвание. Би ли разказал малко за теб.

Oколо метър и 60 съм, по-малко от това не бих могъл да кажа. Извън размерите, които може да обхване един дялгерски метър, аз съм мъж (поне така мисля) на 41 години, завършил съм ССХУ Дечко Узунов в казанлък (от там произлиза и образованието ми по дизайн). За пет години в Казанлък ме научиха (както никой не е подозирал) да рисувам, а тиквените истории явно са следствие от дългите ми тренировки по скулптора.
Пропуснах да кажа, че притежавам благ и на моменти чудесен характер, но това е само със добри и приятни люде 😉 Очите са дълбоки, а ушите…към 150 грама.

„Добър вуйчо“ или вуйчо, който ни рисува готини неща? Разкажи за племенниците си, знам че са ти слабост.

По-скоро аз съм вуйчото, който може да издава странно-чудесни звуци и с часове да се криви на екрана. Определено сестра ми и зет ми се погрижиха да бъда най-щастливия вуйчак на света и вселената. Та за племенниците ми..те са двама и се казват Джордж Майкъл (и двамата)…единият е Георги, а другият Михаил, и тъй като живеят в ЛъндЪн, от там и английската ми интерпретация, ужасно прекрасни и досущ, като вуйчо си лудетини.

Какво най-често те мотивира в работата?

Такааа…кое ме мотивира.
Никога не е едно и също нещо, това е порив, който просто оставям да ме завладее, сега понеже е месеца на тиквите, това, което ме кара да дълбая (тикви, не благороден метал) е по-скоро, очакването на всички мои приятели и познати (стремя се да ги радвам). Най-силната мотивация е оценката на това, което правя…
Миналата година, толкова нямах търпение да започна с тиквите (а там проблемът е, че не мога да ги започна много по-рано от празника, защото изсъхват), че станах в 3.30 сутринта и в 4.00 бях започнал 

Доста често твои творби са анимирани герои, това ли е което обичаш да създаваш?

Още от ученическите години имах афинитет, към илюстрация, това е, което просто, като хвана молива и се получава, отдавам го на това, че в мен живеят много такива анимирани „герои”, в самата си същност аз съм един Карлсон, който не живее на покрива и е без перка на гърба, но на който така и не му се иска да порасне…

А какво най-често ти се налага да рисуваш по работа?

Нищо определено, понякога са фирмени знаци, понякога плакати, флаери, карикатури…

Имаш ли любима творба?

Те всички са ми като деца, любима ми е повече, винаги тази, която рисувам в момента, преживявам я (правя физиономии, когато рисувам), нещо, като общуване между мен и листа се получава. Събирам си ги и понякога си ги разглеждам, приятно е, сещам се за времето, когато съм ги правил, те са ми „машина на времето”…

А някой от когото се учиш?

О, много са, сега, когато интернет е неразделна част от бита и ежедневието. Членувам в няколко международни сайта, в които има хиляди, като мен, всеки се „излага” така, както му харесва, има неща, които са посредставени, но има уникални творци, по-скоро се учим един от друг. Но човека, който ме научи да рисувам се казва Никола Заров, той ми преподаваше рисуване, когато учих в Казанлък. Страхотен човек и художник!…45 минути ни учи да си острим моливите 🙂

543917_10151165594441324_1068473619_n
От къде реши да правиш carving – или иначе казано, да дълбаеш тикви?
Ами покрай тиквения месец с един приятел, който има заведение, ни мина тази идея, че така и така хората ще излязат, баш на те тоя празник и хич не би било зле да има по някоя издялана тиква (освен нашите) и с годините…започнах да разбирам от тикви 🙂

А автомобилите? Мисля, че също са ти страст!

Аз съм момченце, онова дето има двигател няма как да не ми е на сърце 😉 За рисунките…по-скоро исках да „натрия носа” на един колега, който (тук не се хваля) беше ми показал нарисувани подобни и си припадаше по тях все едно бяха тас-кебап…та рекох си, да взема да опитам, може пък да се получи…и те така и край. (както казва един познат от Монтана) 🙂

Разкажи ми интересна (изнервяща) случка с твои клиент, която ти служи за обеца.

Ааааа, няма да ни стигнат гигабайтите…”Приканвал” съм клиент да напусне територията на офиса…много бързо (някой викаше през цялото това време…после се оказа, че съм викал аз)

И като за „изпроводяк“ да споделиш нещо.

Като малък настъпах жаба, без да искам…постоя си така няколко минути и след това отскочи на някъде…още си стоя със отворена уста 🙂
Бъдете здрави и щастливи!

Ето и няколко творения на Иван, дано ви харесат.

 

И контактите на Иван Цъкни де!

-------Надявам се материалът да ти е харесал. Сподели все пак ;)-------
signature

Какво смяташ?

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

No Comments Yet.

Previous
Колко струва едно “Нищо сложно”?
Иван Иванов – художникът, който дълбае и „тикви“